Хумор, понякога черен като въглен.
Дълбочина, интелектуална и сърдечна.
Философия от вчера до Вечността и обратно.
Фантазия отвъд фантастиката.
Диалог жив, даже да е на мъртвите.
Злободневност без пудра и банели.
Чиста проба литература.
„Рано сутринта дрезгавината на близкия ден вдигна гражданите на Рим на крак и те видяха, че Опак Иван не беше при тях“.
Това ще напиша, ако стигна до края.
Имало някога един момък на име Лазо. Косял самовилските поляни отвъд и успял да се върне от мъртвите. Също като библейския Лазар. Но не за това бил Лазо той, а защото буквално излазил от отвъдното. Това е щастливият край и за всеки случай го слагам най-отпред. Без друго ми викат Опак Иван.
Началото е пекналото слънце. Свети Илия го яха и хвърля лопати жар върху прашното градче. Отдолу чорлав мъж с рошава брада ще стъпи в жаравата. Чорлавият ще трепти в жежкия въздух, носейки се към друг един приведен силует. Сгърбена баба в черно като изнемощял бръмбар ще пъпли по въглените. При разминаването с непознатия обаче отнейде ще сдобие силица и усърдно ще се запрекръства. Припрените ѝ движения ще люшнат пластовете застоял въздух, ще се разклати картината, все едно е мираж.
И тя наистина е, защото се е случила преди много години. Но е там, когато захващам писането на този корпус спомени. „Блог“, ще кажат младите. „Некролог“, ще ги поправя аз. Спомени-некролози. Перото съм заточил на брадата-шкурка. Листовете за некролозите са ми тамън за писане – нито по-малки, нито по-големи. Не са по-малки от очакванията и на най-скептичния читател, но не са и по-големи от очите на страха. Не са по-страшни от очакването, което е продънило собствения ти аршин за страх. А страх ще има. Изляза ли извън тези граници, значи дотам мога. И тихо ще угасна като последната точка в центъра на монитора с цялата ни компютърна програма за мъртвите.
Мъжът е прекосил площада и следобедна дрямка наляга градчето.
А аз записвам следното Предупреждение.
Предупреждение: В този корпус действието е повече мисловен процес. Вътре няма туткави описания. Няма развитие на героите, нито деградация. Те са вече достатъчно развити или деградирали. Има изтичане, свиване, скъсяване, чезнене. На линии на живота. На света. На алкохола в чашите.
